Дора Зрински Петрович, магистър по психология
Център за репродуктивно психично здраве, Загреб

Перипартална депресия

Бременността и майчинството са периоди на биологични, социални и психологически промени, които могат да бъдат много интензивни. Понякога най-голямо внимание се обръща на физическите промени и развитието на бебето, но това не означава, че психосоциалните промени при жената са по-малко важни или че не трябва да им се обръща същото внимание, както на физическото ѝ здраве. Психичните проблеми не са изключение в чувствителните периоди на бременността и майчинството.

Перипарталната депресия е тежка депресивна епизода, която възниква по време на бременността и в рамките на четири седмици след раждането (Американска психиатрична асоциация (APA), 2013). В научните изследвания и клиничната практика се приема, че перипарталната депресия може да се прояви дори до една година след раждането (Fonseca и др., 2020). Основните симптоми, по които я разпознаваме, са потиснато и депресивно настроение, както и загуба на удоволствие от дейности, които преди това са доставяли радост на жената; други симптоми са намален апетит, проблеми със заспиването и съня, чувства на вина и безполезност, проблеми с концентрацията, намалена енергия, както и суицидни мисли и действия (APA, 2013). За поставяне на диагнозата симптомите трябва да продължат най-малко две седмици и да намалят значително качеството на живот и функционирането на жената в важни области от нейния живот (APA, 2013).

Перипарталната депресия се среща при 12–18 % от жените (Hahn-Holbrook и др., 2018; Woody и др., 2017), но от нея могат да страдат и бащите. През първото тримесечие и до една година след раждането честотата на перипарталната депресия при мъжете е 10 % (Paulson и Bazemore, 2010).

Някои рискови фактори, които допринасят за развитието на перипартална депресия при жените, са чувствителност към хормонални промени, стрес и избягване като начин за справяне със стреса, нежелана бременност, ниско самочувствие, слаба социална подкрепа, неудовлетвореност в партньорските отношения, предишно или настоящо насилие, тревожност по време на бременността, анамнеза за депресия в ранна възраст и чувство на неспособност в родителската роля (Nakić, 2011; Žutić и др., 2018). Освен това перипарталната депресия увеличава риска от самоубийство при жените и е най-честата причина за смъртност при майките в перипарталния период (Cox и др., 2016).

Накич (2011) подчертава, че един от важните защитни фактори е качеството на партньорските отношения, независимо дали двойката е сключила брак или е в друга форма на връзка и колко подкрепа си оказват партньорите. Самоуважението, социалната подкрепа и здравословните стратегии за справяне със стреса са някои от защитните фактори срещу перипарталната депресия (Leigh и Milgrom, 2008; Žutić и др., 2018).

Перипарталната депресия сама по себе си е много тежка за жената, която се сблъсква с нея. Ако обаче остане нелекувана, тя може да има отрицателни последствия не само за психическото и физическото здраве на жената, но и за нейното семейство и децата (Slomian и др., 2019). По-конкретно, хроничната депресия при майката е свързана с негативни последици върху когнитивното и социално-емоционалното развитие на детето, както и с по-слабо взаимодействие между майката и детето (Slomian и др., 2019). Последиците се проявяват и в партньорските отношения, където депресията оказва негативно влияние върху връзката с партньора, както и върху връзката между бащата и детето (Goodman, 2008).

Общите разходи, свързани с перипарталната депресия в Обединеното кралство, са оценени на около 74 000 GBP на майка и дете (Bauer и др., 2014). Тази сума не се отнася само до лечението, а включва и намалената трудоспособност и редица други разходи, от които цели две трети от общата сума се падат на последиците, които перипарталната депресия оставя върху детето, а само една трета – върху майката (Bauer и др., 2014; Лука и др., 2020). Ето защо е изключително важно да се потърси навременна помощ, както и специалистите, които влизат в контакт с майките и бременните жени (лекари, акушерки, педиатри…), да се грижат за психичното здраве на майките и да разполагат с качествени насоки за това как да подходят към този много сериозен проблем.

Също толкова важно е да се знае, че перипарталната депресия не трае вечно и че помощта е напълно достъпна. Хората могат да потърсят помощ от психолог, психиатър или общопрактикуващ лекар, който след това да ги насочи към специалист. Клиничните проучвания показват, че когнитивно-поведенческата терапия е много ефективна при лечението на перипарталната депресия (Branquinho и др., 2021), а при по-тежките ѝ форми се прилага и фармакологична терапия (Kittel-Schneider и др., 2022).

Много е важно да се подчертае, че жената не е виновна или отговорна за последствията от перипарталната депресия, точно както никой не е виновен или отговорен за последствията от счупване на крак при каране на ски и т.н. Както вече споменахме, чувството за вина е един от симптомите на перипарталната депресия и, за съжаление, може да бъде една от причините, поради които жената не търси помощ, тъй като вече се чувства виновна и се срамува от състоянието си. По същия начин жените не търсят помощ поради страха от осъждане, стигматизацията на психичните проблеми и поради мисълта, че са „лоши майки“ (Fonseca и др., 2020). Освен това те не споделят чувствата и мислите си с другите и страдат сами. Ето защо е важно близките ѝ да я окуражават и да ѝ стоят до нея.

Можете да бъдете добра майка, дори и да имате психически проблеми. Важно е да сте нежна към себе си и да се грижите за себе си така, както бихте се грижили за някой, който ви е близък. Съществуват много техники, които можете да научите, и всички те са предназначени да ви помогнат да се справяте по-лесно с мислите и емоциите, които ви измъчват. Периодът на следродилна депресия не е вечен и ще отмине, независимо колко трудно ви е в момента, но е важно да потърсите помощ и да се консултирате със специалист, защото вие и вашето психично здраве сте много важни и ценни.

Редактор: доц. д-р Сандра Накич Радош, специалист по клинична психология
Център за репродуктивно психично здраве, Загреб

Литература:

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). https://doi.org/10.1176/appi.books.9780890425596

Bauer, A., Parsonage, M., Knapp, M., Iemmi, V., Adelaja, B. in Hogg, S. (2014). The costs of perinatal mental health problems. London: Centre for Mental Health and London School of Economics, 44. http://eprints.lse.ac.uk/id/eprint/59885

Branquinho, M., de la Fe Rodriguez-Munoz, M., Maia, B. R., Marques, M., Matos, M., Osma, J., … in Vousoura, E. (2021). Effectiveness of psychological interventions in the treatment of perinatal depression: A systematic review of systematic reviews and meta-analyses. Journal of Affective Disorders, 291, 294-306. https://doi.org/10.1016/j.jad.2021.05.010

Cox, E. Q., Sowa, N. A., Meltzer-Brody, S. E. i Gaynes, B. N. (2016). The Perinatal Depression Treatment Cascade: Baby Steps Toward Improving Outcomes. The Journal of clinical psychiatry, 77(9), 1189-1200. https://doi.org/10.4088/JCP.15r10174

Fonseca, A., Ganho-Ávila, A., Lambregtse-van den Berg, M., Lupattelli, A., de la Fé Rodriguez-Muñoz, M., Ferreira, P., Nakić Radoš, S. in Bina, R. (2020). Emerging issues and questions on peripartum depression prevention, diagnosis and treatment: a consensus report from the cost action riseup-PPD. Journal of Affective Disorders, 274, 167-173. https://doi.org/10.1016/j.jad.2020.05.112

Goodman, J. H. (2008). Influences of maternal postpartum depression on fathers and on father–infant interaction. Infant Mental Health Journal, 29(6), 624-643. https://doi.org/10.1002/imhj.20199

Hahn-Holbrook, J., Cornwell-Hinrichs, T. in Anaya, I. (2018). Economic and health predictors of national postpartum depression prevalence: a systematic review, meta-analysis, and meta-regression of 291 studies from 56 countries. Frontiers in Psychiatry, 8, 248. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2017.00248

Hutchens, B. F. in Kearney, J. (2020). Risk factors for postpartum depression: an umbrella review. Journal of midwifery & women’s health, 65(1), 96-108. https://doi.org/10.1111/jmwh.13067

Leigh, B. i Milgrom, J. (2008). Risk factors for antenatal depression, postnatal depression and parenting stress. BMC psychiatry, 8(1), 1-11. https://doi.org/10.1186/1471-244X-8-24

Luca, D. L., Margiotta, C., Staatz, C., Garlow, E., Christensen, A. in Zivin, K. (2020). Financial Toll of Untreated Perinatal Mood and Anxiety Disorders Among 2017 Births in the United States. American journal of public health, 110(6), 888–896. https://doi.org/10.2105/AJPH.2020.305619

Motrico, E., Moreno‐Peral, P., Uriko, K., Hancheva, C., Brekalo, M., Ajaz, E., … in Lambregtse‐van den Berg, M. P. (2022). Clinical practice guidelines with recommendations for peripartum depression: A European systematic review. Acta Psychiatrica Scandinavica, 146(4), 325-339. https://doi.org/10.1111/acps.13478

Nakić, S. (2011). Prediktori razvoja poslijeporođajne depresije. Neobjavljena doktorska disertacija. Zagreb: Filozofski fakultet.

Nakić Radoš, S. (27. 4. 2023). Svjetski dan mentalnog zdravlja majki – 3. svibnja 2023.

Paulson, J. F. in Bazemore, S. D. (2010). Prenatal and postpartum depression in fathers and its association with maternal depression: A meta-analysis. Journal of the American Medical Association, 303(19), 1961-1969. https://doi.org/10.1001/jama.2010.605

Slomian, J., Honvo, G., Emonts, P., Reginster, J. Y. in Bruyère, O. (2019). Consequences of maternal postpartum depression: A systematic review of maternal and infant outcomes. Women’s Health, 15. https://doi.org/10.1177/1745506519844044

Woody, C. A., Ferrari, A. J., Siskind, D. J., Whiteford, H. A. in Harris, M. G. (2017). A systematic review and meta-regression of the prevalence and incidence of perinatal depression. Journal of Affective Disorders, 219, 86-92. https://doi.org/10.1016/j.jad.2017.05.003

Žutić, M., Nakić Radoš, S. in Kuna, K. (2018). Predictors of depressive symptoms during pregnancy. U S. Nakić Radoš (Ur.), Protection and promotion of the well-being of children, youth, and families: Selected Proceedings of the 1st International Scientific Conference of the Department of Psychology at the Catholic University of Croatia (pp. 155-172). Zagreb, Croatia: Catholic University of Croatia.