Дора Зрински Петрович, магистър по психология
Център за репродуктивно психично здраве, Загреб

Психичното здраве по време на бременност и след раждането

Психичното здраве може да се определи като състояние на психологическо благополучие, при което човек реализира своя потенциал и успява да се справя с ежедневния стрес (СЗО, 2022). То не е статично състояние, което човек притежава или не, а е континуум. Подобно на физическото здраве, психичното също може да бъде нарушено в определени периоди от живота, но това не означава, че не може да се работи за неговото подобряване. Психичното здраве може да бъде възстановено и укрепено чрез психологическа подкрепа и лична работа върху себе си.

Като по-тесен термин, репродуктивното психично здраве се определя като биопсихосоциално здраве и благополучие в периода от менархе (първата менструация) до менопаузата, включително периодите на бременността и след раждането (Nakić Radoš, 2016). Интересно е, че то се отнася не само за жените, но и за техните партньори и деца.

Проблемите с психичното здраве са често срещано явление във всеки етап от живота и могат да засегнат всеки. Ето защо не е необичайно тези проблеми да възникват в чувствителните периоди на бременността и родителството. Изследванията показват, че всяка пета жена се сблъсква с проблеми с психичното здраве по време на бременността или в рамките на 12 месеца след раждането (Bauer и др., 2014).

През първите десет дни след раждането може да се появи следродилна тъга. Това е много често срещано състояние, което засяга около 60–80 % от жените (Turabian, 2019). По своята продължителност и симптоми това е най-леката форма на неразположение след раждането и не представлява психично разстройство. Характеризира се с плач без конкретна причина, внезапни промени в настроението, умора, проблеми със съня и безапетитие, но се преодолява с подкрепата на близките.

Също толкова често, колкото депресията, се проявяват и различни проблеми от тревожния спектър. Така например 15 % от жените, които раждат за първи път, изпитват клинично значим страх от раждането (Jokić-Begić и др., 2014), а генерализираното тревожно разстройство може да засегне около 4 % от майките (Wenzel и др., 2005). Обсесивно-компулсивното разстройство след раждането се среща при 4 % от жените (Brockington и др., 2006). За него са характерни повтарящи се мисли и/или действия (обсесии и/или компулсии), страх за благосъстоянието на новороденото, както и натрапчиви мисли, че детето случайно ще падне от ръцете ѝ, че тя неволно ще го одраска с ноктите си или ще го нарани.

Травматично преживяване по време на раждането има всяка четвърта майка (Nakić Radoš и др., 2020), а посттравматичното стресово разстройство след раждане се среща при 3 % от жените (Yildiz и др., 2017). За него са характерни неприятни усещания, чувство за опасност за живота, страх, физическа възбуда, избягващо поведение, спомени за травмата и нейното повторно преживяване.

Тревожността или анксиозността се описват чрез състояния като безпокойство, затруднения с концентрацията и паметта, изразен страх, негативни емоции, умора, проблеми със съня и др. Важно е да се подчертае, че безпокойството и тревожността са нормални чувства по време на бременността и родителството (Goldfinger и др., 2019), особено при жените, които раждат за първи път. Например 35 % от бременните жени имат изразени симптоми на тревожност (Nakić Radoš и др., 2018). Когато обаче тревожността започне да пречи на ежедневното функциониране, е необходимо да се потърси професионална помощ.

При една до две родилки на 1000 раждания може да се появи следродилна психоза (Vanderkruik и др., 2017). Това е много сериозно състояние, което изисква незабавна психиатрична помощ. За следродилната психоза са характерни повишено настроение, което се редува с депресивно, психотични симптоми, неспокойствие, натрапчиви мисли за насилие, насочени към себе си или към детето, както и обсесивни мисли и заблуди, свързани с детето. Лечението при следродилна психоза е спешно и не бива да се отлага.

Психичното здраве може да се укрепва по различни начини (Ćavar, 2021). Един от тях е споделянето на мисли, тревоги и чувства с близките, което оказва изключително благоприятно влияние върху отношенията и поддържането на психичното здраве. Помагат също физическата активност, здравословното хранене, качественият сън и поддържането на рутина. Редовната рутина създава усещане за сигурност и уют, което също допринася за психичното благополучие. Могат да помогнат и практиките за съзнателност и себесъстрадание; един от начините да ги прилагате е като отделяте по няколко минути на ден за кратки дихателни упражнения и си позволявате нежен и неосъждащ вътрешен диалог (като: „Никой не е съвършен“; „Всеки понякога има трудности“; „Справяш се добре“).

За съжаление, осведомеността за психичното здраве по време на бременност и след раждането все още не е достатъчно развита. Жените често не разпознават симптомите или дори когато ги забележат, не търсят помощ поради страх от осъждане, критика или неприемане. Ето защо бихме искали след прочитането на тази статия да запомните едно много важно послание: не сте сами – много бременни жени и майки се сблъскват с трудности в психичното здраве по време на бременността и майчинството. Помощ винаги има, а тези трудни дни няма да траят вечно. Важно е да осъзнаем, че имаме нужда от подкрепа, да се доверим на близките си и да потърсим помощ от специалисти.

Проблемите с психичното здраве не ви определят и не ви дефинират като майка или като личност. Вие сте прекрасно същество, което е много повече от своите мисли, емоции, тревоги и трудности. Бременността и майчинството са периоди, съпроводени от редица промени, затова – докато разчитате на близките си – бъдете нежни към себе си и се грижете за себе си и своето състояние. Също така, не се колебайте да потърсите помощ, ако установите, че имате нужда от нея.

Редактор: доц. д-р Сандра Накич Радош, специалист по клинична психология
Център за репродуктивно психично здраве, Загреб

Литература:

Bauer, A., Parsonage, M., Knapp, M., Iemmi, V., Adelaja, B. и Hogg, S. (2014). The costs of perinatal mental health problems. London: Centre for Mental Health and London School of Economics, 44. http://eprints.lse.ac.uk/id/eprint/59885

Brockington, I. F., Macdonald, E. и Wainscott, G. (2006). Anxiety, obsessions and morbid preoccupations in pregnancy and the puerperium. Archives of Women’s Mental Health, 9, 253-263. https://doi.org/10.1007/s00737-006-0134-z

Ćavar, F. (14. svibnja 2021). Očuvanje mentalnog zdravlja.

Goldfinger, C., Green, S. M., Furtado, M. и McCabe, R. E. (2020). Characterizing the nature of worry in a sample of perinatal women with generalized anxiety disorder. Clinical Psychology & Psychotherapy, 27(2), 136-145. https://doi.org/10.1002/cpp.2413

Hahn-Holbrook, J., Cornwell-Hinrichs, T. и Anaya, I. (2018). Economic and health predictors of national postpartum depression prevalence: a systematic review, meta-analysis, and meta-regression of 291 studies from 56 countries. Frontiers in Psychiatry, 8, 248. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2017.00248

Jokić-Begić, N., Žigić, L. и Nakić Radoš, S. (2014). Anxiety and anxiety sensitivity as predictors of fear of childbirth: Different patterns for nulliparous and parous women. Journal of Psychosomatic Obstetrics & Gynecology, 35(1), 22-28. https://doi.org/10.3109/0167482X.2013.866647

Nakić Radiš, S. (2016). III. simpozij: Reproduktivno mentalno zdravlje. U Z. Penezić i sur. (Ur.), XX. dani psihologije u Zadru. Zadar, Hrvatska: Sveučilište u Zadru.

Nakić Radoš, S., Matijaš, M., Kuhar, L., Anđelinović, M. и Ayers, S. (2020). Measuring and conceptualizing PTSD following childbirth: Validation of the City Birth Trauma Scale. Psychological Trauma: Theory, Research, Practice, and Policy, 12(2), 147-155. https://doi.org/10.1037/tra0000501

Nakić Radoš, S., Tadinac, M. и Herman, R. (2018). Anxiety during pregnancy and postpartum: Course, predictors, and comorbidity with postpartum depression. Acta Clinica Croatica, 57(1), 39-51. https://doi.org/10.20471/acc.2018.57.01.05

Turabian, J. (2019). Antenatal and Postnatal Depression: General Medicine Tools to Address Them. International Journal of Women’s Health care and Gynecology, 1(2): 108. https://www.researchgate.net/publication/335652691

Vanderkruik, R., Barreix, M., Chou, D., Allen, T., Say, L. и Cohen, L. S. (2017). The global prevalence of postpartum psychosis: a systematic review. BMC Psychiatry, 17(1), 272. https://doi.org/10.1186/s12888-017-1427-7

Wenzel, A., Haugen, E. N., Jackson, L. C. и Brendle, J. R. (2005). Anxiety symptoms and disorders at eight weeks postpartum. Anxiety Disorders, 19, 295-311. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2004.04.001

World Health Organization (17. 6. 2022). Mental health. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/mental-health-strengthening-our-response

Yildiz, P. D., Ayers, S. и Phillips, L. (2017). The prevalence of posttraumatic stress disorder in pregnancy and after birth: A systematic review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 208, 634-645. https://doi.org/10.1016/j.jad.2016.10.009