Бебето расте и се нуждае не само от мляко
През първите шест месеца бебетата се развиват бързо, теглото им се удвоява. За по-нататъшния си растеж се нуждаят не само от майчино мляко или мляко за кърмачета. Естествено, бебето ще бъде кърмено и след шестия месец до поне първата си година, но същевременно започваме да въвеждаме допълнителна смесена храна: млечно-житни, зеленчуково-житни, зеленчуково-месни и плодово-житни каши, които постепенно стават по-гъсти, с което бебето се насърчава да дъвче и преглъща.
Най-добрият период за въвеждане на нови храни и гъста храна е между петия и шестия месец. По никакъв начин не съветваме въвеждане на гъста храна преди навършен четвърти месец (17-та седмица на бебето), тъй като храносмилателната система не бебето още не е толкова развита, за да може да преработи комбинираната храна. Също така не отлагайте много въвеждането на комбинирана храна след навършения шести месец (след 26-та седмица на бебето), тъй като тогава майчиното мляко или млякото за кърмачета често вече не осигурява достатъчен прием на хранителни вещества, необходими на бебето. В периода на допълнителното хранене трябва при кърмените бебета и при бебетата, хранени с мляко за кърмачета, да осигурим над 90 % от дневните нужди от желязо чрез храни, които са добър източник на желязо.
Гъстота на храната при различните възрасти и степени на развитие
Възраст |
Рефлекси/възможности |
Гъстота на храната |
0–6 |
– смучене и гълтане |
– течна |
4–7 |
– появяване на ранно дъвчене |
– течна |
7–12 |
– изпразва лъжичката с устни |
– пюрирана храна |
12–24 |
– кръгови движения при дъвчене |
– постепенно преминаване на семейно хранене |
(Стандартни препоръки за Европейски съюз; превод: Б. Братанич; 2008)
Започваме, когато бебето е готово!
Ако добре наблюдаваме бебето между четвъртия и шестия месец, чрез някои знаци то само ни информира, че е готово постепенно да започва да приема гъста храна. Тези знаци са бързо огладняване след обилно кърмене или прием на мляко за кърмачета, все по-кратко време между храненията, по-неспокойни нощи, лигавене или плач, когато вижда храна, дъвчене на всичко, което хваща… Мами, татковци, бъдете търпеливи през първите седмици на въвеждане на гъстата храна, тъй като първоначално това е преди всичко учене, изследване, а не важен източник на храна. Първата храна, която даваме на бебето, трябва да бъде проста, с неутрален вкус, за да свикне по-лесно с нея.
Когато решите да започнете да запознавате бебето си с нови храни и нови вкусове, изберете част от деня, когато двамата с бебето сте спокойни. Отначало дайте на бебето само малко храна от върха на лъжичката. Повечето бебета успяват да преглътнат част от храната, а другата част се стича по брадичката. Всеки ден давайте на бебето една лъжичка повече. Нови храни въвеждаме след една седмица, за да може бебето по-лесно да свикне с вкуса и да можете при евентуална свръхчувствителна реакция да установите, коя храна я е предизвикала. Не бързайте и не забравяйте, че в този период майчиното мляко или млякото за кърмачета все още е най-важната храна за бебето ви, но гъстата храна тогава става все по-важен източник на хранителни вещества.
Тук трябва да обясним на майките, че отказ от приемането на нови храни, примерно зеленчуци, е нормален процес при запознаването с нови вкусове. Ако бебето не иска първия път да приеме спанак, това не означава, че не го е харесало. Скъпи майки, трябва да настоявате да му давате спанак (или друга храна), но без да го принуждавате, поне още 8 до 11 пъти, тъй като цели 70 % от бебетата възприемат вкуса на определен зеленчук чак след осмия опит. Тези бебета ще ядат спанак и 9 месеца по-късно, когато вече като деца могат сами решително да станат от масата. Заради това не бъдете една от 85 % от майките, които след третия опит вече се отчайват и решават, че тяхното бебе не обича зеленчуци.
Въвеждане на храна от началото на 5-ия месец до 10-ия месец на бебето
Възраст |
Количество |
Храна за въвеждане |
5–6 |
90–100 г |
Зеленчуци: моркови, гулия, тиквички, карфиол, броколи, резен, спанак ... |
30–45 г |
Плодов сок без добавена захар: ябълков или сок от касис, респ. сок, богат на витамин С (40 мг витамин C/100 мл) – добавяме към зеленчуковата каша |
|
40–60 г |
Нишесте: картофи, ориз, царевица (качамак) |
|
20–30 г |
Крехко месо: телешко, пилешко, пуешко, заешко |
|
8–10 г |
Мазнини: олио от рапица, соя, от време на време масло ... |
|
* Обяд: зеленчуково-картофено-месна каша (150–200 г) |
||
6–8 |
100–120 г |
Зеленчуци: моркови, гулия, тиквички, карфиол, броколи, резен, спанак ... |
20 г |
Плодове: пресни сезонни плодове: ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии, боровинки, малини, банани (бананите са много сладки, заради това ги пюрираме с други, по-кисели плодове) |
|
60–80 г |
Нишесте: картофи, ориз, царевица (качамак) |
|
30–40 г |
Крехко месо: телешко, пилешко, пуешко, заешко |
|
10–12 г |
Мазнини: олио от рапица, соя, от време на време масло ... |
|
Ručak: kašica od povrća, krumpira i mesa (200–250 г) |
||
8–9 |
100–120 г |
Зеленчуци: моркови, гулия, тиквички, карфиол, броколи, резен, спанак ... |
100 г |
Плодове: пресни сезонни плодове: ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии, боровинки, малини, банани (бананите са много сладки, заради това ги пюрираме с други, по-кисели плодове) |
|
60–80 г |
Нишесте: картофи, ориз, царевица (качамак) |
|
20 г |
Пълнозърнести каши: овесена каша, каша от спелта, ръжена каша, пълнозърнести макарони, кафяв ориз |
|
30–40 г |
Крехко месо: телешко, пилешко, пуешко, заешко |
|
20 г |
Млечни продукти: кисело мляко, сирене, кашкавал, заквасена и бита сметана |
|
12-15 г |
Мазнини: рапично масло, соево масло, зехтин, понякога масло … |
|
Обяд: зеленчуково-картофено-месна каша (200–250 г) |