Летни плодове

Вече ви разказахме за плодовите пюрета, как да ги приготвим и кога да започнем да захранваме с тях. Споделихме ви, че започваме да въвеждаме пълнозърнесто-плодовите пюрета в диетата на бебето едва след като вече сме въвели зеленчуци, месо и зърнени храни. Третото хранене, което ще замени сутрешното или следобедното кърмене под формата на пълнозърнесто-плодово или плодово-млечно пюре, ще бъде идеалното междинно хранене преди обяд или вечеря.

Новите препоръки вече не ограничават въвеждането на плодове. Преди се е смятало, че не трябва да се предлагат горски плодове на бебета, тъй като те са храна, която често причинява алергии, като същото се отнасяло и за кивито. В днешно време, експертите на базата на множество изследвания установиха, че за съжаление не можем да предотвратим развитието на алергии, като не въвеждаме потенциално опасни храни. Затова единственото правило е първо да се предлагат варени плодове, след това няколко дни по-късно същите видове, но сурови.

Ако имате бебе или малко дете, което обича да яде плодове, съхранявайте колкото се може повече от тях във фризера или направете домашно сладко, което се приготвя с желираща захар, когато има много плодове, например през лятото. Сега сигурно си мислите, че сладкото е концентрирана захар! Прави сте, затова е важно да знаете как да предлагате сладкото. Разбийте с миксер за 10 минути една чаена лъжичка сладко от кайсии, което сте сготвили, с желираща захар, и добавете кисело мляко или извара – тази комбинация ще направи чудеса и ще се превърне в наистина вкусно ястие. Сладкото също е отлично в овесена каша с мляко. 

Ще разгледаме и летните плодове, като ще поставим акцент върху съдържанието им.

• Кайсии
• Праскови и нектарини
• Малини
• Сладък пъпеш
• Диня
• Грозде
• Ревен

Кайсии

Кайсиите имат кадифена оранжево-розова кора и мека ароматна сърцевина с малко сок. Родината на кайсиите е Китай. Те са донесени в Европа от Александър Велики.

Кайсиите се берат, когато са добре узрели, тъй като няма да узреят, ако се берат в ранен етап. Ако купувате кайсии, винаги ги избирайте с плътен оранжево-розов вид, а зелените оставете, защото вкусът им ще бъде не особено добър. Могат да се съхраняват няколко дни при стайна температура или максимум една седмица в найлонов плик в хладилник.

Кайсиите са с високо съдържание на бета-каротин (антиоксидант), минерали и витамин А. Енергийната стойност на кайсиите е ниска, тъй като един плод (65 g) съдържа само 20 kcal/84 kJ.

Кайсиите се сушат поне толкова често, колкото смокините и сливите. Изсушеният плод е богат източник на желязо, но често се подлага на процес на сулфуризация, за да запази оранжевия цвят, който притежава пресният вид. Ако прибягвате до сушени кайсии, кафявите са по-добрият вариант. Но внимавайте, половин сушена кайсия има същата енергийна стойност като една прясна! Кайсиите са идеални за приготвяне на отлични домашни конфитюри или мармалади, които ще ви бъдат полезни за подправка на ястието на вашето бебе или малко дете през зимата. Могат и да се замразят, най-добре е да ги разрежете наполовина, да премахнете костилката и да използвате през зимата за компот или приготвяне на плодово пюре.

Праскови и нектарини

Прасковите и нектарините са сродни видове, с изключение на това, че прасковите имат окосмена кожа, а нектарините са гладки. Родината на прасковите е Китай, а нектарините произхождат от Персия, поради което някои хора ги наричат и персийски сливи. Думата слива се използва заради гладката кожа, която имат нектарините. 

Прасковите са вкусни, а енергийната им стойност е ниска: 60 kcal/250 kJ в 100 g. Само с една праскова малките деца покриват ежедневните си нужди от витамин С, а прасковата има и малко витамини А и В. Съдържат диетични фибри и е чудесна за предотвратяване на запек. Нектарините има малко по-ниска енергийна стойност (45 kcal/188 kJ в 100 g), добър източник са на калий и фосфор, както и на витамини А и С.

И прасковите, и нектарините са най-хубави в пресен вид, могат да се съхраняват и в хладилник за няколко дни и се съхраняват добре, ако ги нарежем и замразим. През зимата от тях можем да приготвим освежаващ компот, но за съжаление при замразяване губят добра част от витамините си.

Малини

Малините принадлежат към ботаническа група, характеризираща се с бодливи храсти. Те виреят добре в студения, влажен климат на Европа, Азия и дори Аляска. Някои сортове малини, виреещи в сухи и по-топли условия, се отглеждат в Северна Америка

Малините, както е типично за тази група горски плодове, са добър източник на витамин С, калий, ниацин и рибофлавин, както и на фибри. Те имат ниска хранителна стойност, само 25 kcal (105 kJ)/100 g.

За съжаление, хранителната стойност на малините бързо намалява след беритба, така че яжте ги възможно най-скоро след и не ги съхранявайте в хладилник повече от два дни. Вместо това можете да ги замразите, защото така ще останат същите. Измийте малините само ако е абсолютно необходимо, тъй като те рядко се замърсяват (но ги мийте, ако ги предлагате на малки деца, особено ако не сте ги набрали сами). Те се съчетават добре с други плодове, например круша или сладък пъпеш. Леко задушените малини ще обогатят с аромата и вкуса си купичката с кисело мляко или пюрето. Тъй като малините, както и другите горски плодове, съдържат много пектин, те също се запазват добре в конфитюри или желета.

Сладък пъпеш

Сладките пъпеши принадлежат към голямо семейство тикви, което включва също краставици, тикви и тиквички. Родините на сладките пъпеши са Африка и Азия, и са известни в Китай от три хилядолетия. Пренесени са в Европа, по-точно в Испания, от Африка, откъдето се разпространяват в Италия и Франция. Христофор Колумб дори ги взима със себе си в Америка

Един сладък пъпеш съдържа много вода и има ниска енергийна стойност, 30 kcal/125 kJ в 100 g. Колкото по-ароматна и оранжева е плътта, толкова повече полезен каротин (антиоксидант) съдържа.

Пъпешите се разделят на летни сортове, които имат кафява жилка, и зимни сортове, които се отличават с гладка, светложълта кора и бледа, сочна плът. Най-известният сорт летни пъпеши е пъпеш "Канталупа" (кръстен на италианския град Канталупо), който има кора във формата на кафява мрежа. Правилно узрял е този, който леко поддава на натиска на палеца, но не много, тъй като това е знак, че вече е започнал да гние. 

Диня

Много по-голяма от сладкия пъпеш е динята, която може да бъде кръгла или овална. Най-големите могат да тежат до 15 кг. Динята има твърда и тъмнозелена кора с по-светлозелена шарка. Ароматът е много по-неизразен от този на сладкия пъпеш, но ако е добре охладена, е истински освежаваща в горещите летни дни.

Индия се смята за родина на дините, но е напълно възможно да са родом и от тропическа Африка. Те идват в Европа едва през 13 век, а в Италия се смятат за символ на мъченическата смърт на Свети Лаврентий, покровителя на готвачите. Това е и причината в деня на Свети Лаврентий на 10 август във Флоренция ежегодно да се провежда фестивал на динята.

Класическата диня на линии е тигров сорт и има огненочервена сърцевина, а също така е най-ароматната от всички видове. Познаваме и сорта златна диня, която има ярко жълта плът и нежен вкус. През последните години набира популярност и сортът захарно бебе - по-малки дини с тегло не повече от 2–3 кг, с тъмнозелена кора без ивици и сладка червена месеста част. Подобно на сладкия пъпеш, динята има ниска енергийна стойност, 30 kcal/125 kJ в 100 g.

Когато я предлагаме на малки деца, трябва да внимаваме да я почистим от семките, за да не попаднат случайно в трахеята.

Грозде

Гроздето е един от най-старите видове плодове, който се отглежда в Кавказ още от каменната ера. Човекът много рано открива, че може да получи вкусен сок от него, който е още по-вкусен след ферментация (вино). Гроздовите плодове растат на лозя на висящи гроздове, които са зелени, бледожълти, синкави, лилави или червени.

Спрямо сорта, гроздето се дели на бял и черен сорт. В зависимост от целта на употреба, разграничаваме трапезните сортове от винените. Сред трапезните сортове има грозде със семки и такова без. Най-добрият сорт трапезно грозде е гроздето индийско орехче, което е без семки и има големи плодове с прекрасен мирис и вкус. Разпознава се и по това, че се продава сигурно опакован в мека хартия, за да не се загуби красивата си обвивка.

Ревен

Ревенът е зеленчук, а не плод, и е свързан с киселеца. Ядливите части са месести листни дръжки, които са едновременно сочни и кисели. Листата на ревена са отровни, защото съдържат много оксалова киселина. Той е истински летен зеленчук, който ядем предимно като плод. Листните дръжки са зелени до лилаво-розови, като последните са много по-вкусно

Родината на ревена е Сибир и е една от храните с най-ниска енергийна стойност, тъй като има само 7 kcal/29 kJ в 100 g.

Съдържа значително количество калций, калий и витамин В1. Притежава известни слабителни свойства.

Ревенът се използва при малки деца като добавка към компота от ябълки. Ако добавим малко банани към компота от ревен, не е нужно да го подслаждаме допълнително, а вкусът е божествен. Ревенът може да се бланшира и замразява и да се използва през зимата, когато има по-малко плодове и зеленчуци.