Прости първи хранения и въвеждане на гъста храна

След навършване на 17-а седмица (респ. навършения 4-ти месец) е време за въвеждане на нови храни и гъста храна (допълнително хранене). По никакъв начин не съветваме въвеждането на гъста храна преди тази възраст, тъй като храносмилателната система на бебето още не е толкова развита, за да може да преработи комбинираната храна. Също така е важно да не се отлага много въвеждането на гъста храна. При всички бебета трябва да започваме да въвеждаме гъста храна до 26-седмична възраст.

Родители, бъдете търпеливи през първите седмици на въвеждане на гъста храна, тъй като първоначално това е преди всичко учене, изследване, а не важен източник на храна. Първата храна, която даваме на бебето, трябва да бъде проста, с неутрален вкус, за да свикне по-лесно с нея.

• Препоръки за хранене на здраво бебе
• Преминаване на съобразено семейно хранене
• Бебето първо се среща със зеленчуците
• Въвеждане на протеини, респ. месо
• Значението на висококачествените мастни киселини
• Въвеждане на гъста храна – таблица
• Рецепти

Препоръки за хранене на здраво бебе

• При въвеждане на допълнителна храна кърменето продължава.
• Новите храни се въвеждат след една седмица.
• Трябва да се настоява с предлагането на храната (особено зеленчуците) от 8 до 11 пъти, дори ако бебето първите няколко пъти я отхвърли.
• Започваме с нискоалергенни храни: зеленчуци (моркови, картофи, карфиол, гулия, тиквички), ориз, корнфлейкс, след това плодови каши (ябълки, круши, банани).
• Хляб: от 10-ия месец нататък.
• Краве мляко: като самостоятелна основна напитка след първата година, въпреки че по-малки количества могат да се добавят към допълнителното хранене и преди това (напр. за приготвяне на житна каша, картофено пюре…).
• Глутен (който се съдържа в: пшеницата, пшеничения грис, ръжта, ечемика, овеса, овесената каша, спелтата, био зърнените култури за бебета, тестените храни): малки количества глутен започваме да въвеждаме между 6-ия и 7-ия месец на бебето, което още се кърми.
• Яйца: жълтък и белтък: след 6-ия месец.
• Захар, сол: след 1-та година.
• Мед: след 1-та година.
• Риба: може след 6-ия месец, колкото е възможно по-пресни, млади риби (напр. скумрия, херинга, сардина, сьомга)    
• Морски дарове: след 1-та година.
• Гъста храна с парченца: препоръчва се въвеждането след 10-ия месец, тъй като по-късно се появява по-голяма вероятност за проблеми при храненето.
• По време на въвеждането на допълнителна храна при кърменото бебе трябва над 90 % от желязото да се осигури с допълнителното хранене, което трябва да съдържа достатъчна бионаличност на желязо (червено месо…).

Преминаване на съобразено семейно хранене

След 10-ия си месец детето е все по-самостоятелно при хранене и иска да участва в него. Освен течна и пасирана храна можем заради новите зъби да му дадем и твърда храна. Вече не пасираме месото, рибата, зеленчуците и плодовете, а ги нарязваме на малки късчета.

• Най-важната храна, която даваме на детето, е хляб. 
• Вместо зеленчуково-картофено-месна каша можем да му дадем обяд, съдържащ зеленчуци, картофи (или ориз, или тестени храни) и малко месо или риба. 
• Житно-плодовата каша е подходяща за предиобедна и следобедна закуска. 
• Млечно-житната каша и сутрешното кърмене заместваме със закуска и вечеря, които съдържат майчино мляко или мляко за кърмачета, които редуваме с хляб или флейксове и с плодове или зеленчуци.
• Свикваме детето с режим на хранене: 3 основни хранения (закуска, обяд, вечеря) и 2 междинни (предиобедна и следобедна закуска).

Бебето първо се среща със зеленчуците

Съветваме да започнете първо да въвеждате зеленчуци в храненето на бебето, тъй като имат по-неутрален вкус от плодовете, иначе може да се случи така, че да имате проблем с въвеждането на други нови храни, които бебето ще отхвърля, тъй като е запомнило сладкия вкус на плодовете и другата храна (зеленчуците) няма да му е толкова вкусна.  

Първото хранене на бебето може да е сварен ориз, който заедно с майчиното мляко (или млякото за кърмачета) намачкваме на каша, гъста колкото крем супа. Оризът (бебешка оризова каша без добавена захар) е доста неутрална храна почти без вкус, заради което е най-подходящ за първото хранене на бебето. 

След една седмица, когато бебето преодолее проблемите с първите лъжички, продължаваме със сварени и намачкани на каша моркови или тиквички, карфиол, броколи, гулия. Кашата приготвяме като самостоятелно зеленчуково пюре или я добавяме към майчиното мляко с ориз. Естествено, първо въвеждате един вид зеленчук, след още няколко дена – друг.  

За трето хранене можем да дадем на бебето сварени и намачкани на каша картофи с лъжичка олио от рапица или соя. Към кашата можем да добавим вече въведените зеленчуци, сварени моркови, тиквички, карфиол, броколи, гулия. 

Към майчиното мляко или млякото за кърмачета можем вместо ориз да добавим и царевична каша. Новите хранителни насоки за здравословно хранене на бебетата налагат, че след навършения 4-и месец и преди навършения 7-и месец, когато бебето все още е предимно на кърма, въвеждаме в храната му и житни храни, които съдържат глутен (пшеница, овес…). Това намалява опасността от развитието на целиакия. 

Въвеждане на протеини, респ. месо

През този период започваме в храната на бебетата да въвеждаме малко повече протеини, а по-точно тези от месото. Най-подходящите видове месо за въвеждане са крехко бяло месо от домашни птици, червено месо от заек или жребче и телешко. Птичето и заешкото месо са лесносмилаеми заради късите мускулни влакна. Месото трябва да присъства в менюто 2 до 3 пъти седмично, тъй като през този период месото е основният източник на желязо в храната на бебето (90 % от нужното желязо трябва да осигурим с допълнителното хранене).

Значението на висококачествените мастни киселини

След като сме въвели в храненето на бебето няколко основни храни, започваме да ги комбинираме в млечно-житни, плодово-житни и месно-зеленчукови каши. При това не трябва да забравяме, че бебето се нуждае и от качествени мазнини. Става дума за растителни мазнини, но за да получи бебето всички необходими мастни киселини предлагаме да използвате смес от различни видове висококачествено олио(олио от рапица, соя или царевица и зехтин). Олиото добавяме обикновено към зеленчуковите, зеленчуково-житните и месните каши на края на приготвянето, за да запазим висококачествените мастни киселини. Към едно хранене от 150-200 г добавяме една лъжичка олио (8-10 г).

Въвеждане на гъста храна – таблица

Рецепти

Първа оризова каша:

• 20 г сварен ориз
• 100 мл майчино мляко (мляко за кърмачета)

Намачкваме на каша, гъста колкото крем супа.

Първа зеленчукова каша:

• 60 г моркови (тиквички, гулия, карфиол или броколи)
• 20 г сварен ориз
• 100 мл вода, в която сме варили зеленчуците (при необходимост може и повече)
• 8 г олио от рапица

Нарязваме зеленчуците на малки късчета и ги варим в не много голямо количество вода.

Зеленчуково-картофено-месна каша:

• 60 г зеленчуци (моркови, тиквички, гулия, карфиол, броколи или праз)
• 40 г картофи
• 20 г заешко месо
• 150 мл безсолна говежда супа или бульон* (при необходимост може и повече) 
• 10 г олио от рапица

*Пригответе бульона от крехко говеждо или пилешко като добавите моркови, гулия или малко праз.